Не знам защо си мисля днес за баба.
Много обичах баба. Тя
отдавна си отиде от този свят.
Запомнила съм няколко неща от нея.
Щом грейнеше първото пролетно слънце, аз заявявах – днес ще
отида на училище с къси чорапи, виж какво слънце е изгряло, а тя неизменно ми
отговаряше – от туй слънце нашето магаре умря. Права беше.
Като пораснах, обичах да си говоря с нея и да й споделям –
бабо, искам да се омъжа за красив мъж, а тя – красота на рафт не се реди, дете.
Тогава не разбирах съвсем точно какво иска да ми каже, но по-късно осъзнах
правотата в думите й.
Когото Бог обича, му дава момиче. Права е била. Дъщерите са благословия за родителите си.
Баба е била много красива жена. Останала вдовица на 39
години с три дъщери, четвъртата починала след раждането. Отгледала сама
дъщерите си, задомила ги, после ни отгледа нас, внуците и когато се роди сина
ми, пак тя дойде да ми помага.
Дали не си се превърнала в моя ангел-хранител, бабо?
Аз все така те обичам.
Това е моята фамилия на снимката. Аз съм с куклата си, седнала в баба, а отзад прави са майка и татко; от двете страни на баба са двете ми лели, а съпрузите им са отзад прави; не всички братовчеди са родени още. Живеехме заедно и в разбирателство.
Това е моята фамилия на снимката. Аз съм с куклата си, седнала в баба, а отзад прави са майка и татко; от двете страни на баба са двете ми лели, а съпрузите им са отзад прави; не всички братовчеди са родени още. Живеехме заедно и в разбирателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар