сряда, 24 ноември 2010 г.

Има ли нещо след смъртта?




















Напоследък често попадам на един линк към страница, където ме подканват да науча деня на смъртта си ..., но аз не продължавам - някак стряскащо е - http://start.testinn.com/.

Има ли нещо след смъртта?
Толкова хора си го задават тоя въпрос и никой не знае отговора.
Много хора са се докоснали до смъртта и след това отново са се върнали в света на живите. Дали наистина са надникнали в отвъдното, това засега е мистерия – можем да им вярваме или не.
Всички описват по сходен начин преживяванията си. Умиращият напуска тленната си обвивка, изведнъж става лек и свободен, минава непременно през тунел, на края на който се вижда светлина, ярка, невероятна светлина. Докато минава през тунела, вижда живота си като на филм и среща починалите си близки и приятели. Обзема го невероятно спокойствие. Обикновено му казват – рано ти е още за тук и той се събужда в тялото си, зареден с любов и духовност към живота, разбрал колко е ценен.

Защо се страхуваме от смъртта? Вероятно, защото не ни се иска да се разделим с този прекрасен свят, а нямаме информация за по-нататък.

Никой не се е върнал от там, за където са тръгнали и пристигат рано или късно, всички хора, за да разкаже... Смъртта е единственото сигурно нещо в живота.

Смъртта е аналогична на раждането - не знаеш кога, къде, как... единствено знаеш, че ще се случи. И все пак смъртта е по-сигурна.
Разликата е, че едното носи радост за околните, а другото - сълзи.

Раждаме се сами, после живеем с други и сред други хора, влюбваме се, обичаме, женим, отглеждаме деца, работим, правим приятни и неприятни неща, радваме се, плачем, пишем в блоговете си, нападаме се или възхваляваме, въобразяваме си, че светът не може без нас и някой ден напускаме тоя свят, отново сами.
Чела съм, че човек не напуска този свят, докато не го пожелае. И денят на смъртта носи своя знак - по големи празници си отиват хубавите хора.

Когато ми се случва да мисля за смъртта, аз си я представям в образа на Джо Блек и като пътуване в друго измерение, никога не си я представям като зловещ резултат от болести и нещастни моменти. Бих искала да чета там, където и да е това, любимия ми поет Робърт Бърнс и да слушам божественото изпълнение O Mare e Tu - Andrea Bocelli & Dulce Pontes
http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc&feature=player_embedded#!

Щом сме се родили и нямаме лоши спомени от това, значи и смъртта не е страшна.
Хората, които се страхуват от смъртта, се страхуват и от живота.


Страшно е това, което умира в нас, докато сме живи.


video

1 коментар:

Анонимен каза...

Не искам да се страхувам от смъртта, но всъщност се страхувам..Иска ми се тя да дойде естествено, тихо, без големи сътресения и да ме отнесе..

Публикуване на коментар