понеделник, 12 декември 2011 г.

Макове


























Полето с макове се люшкаше пред мен – красиво, червено, запленяващо. Копринените цветове се извиваха на тънките си стъбла, раздвижени от тихия вятър.
Жадувах покой и тук го намeрих.
Нашепваха за любов. Подсказваха за краткото време, когато я намираме и имаме. После изтича като пясък измежду пръстите ни.
Красотата беше навсякъде, обгръщаше ме, проникваше в душата ми, правеше ме добра и мека като цветовете.
В такива моменти смирено мълча и си пожелавам красотата да не си отива.

Тя си отиде все пак. Запечатах я в снимки, за да й се радвам през зимата.

Полето на любовта така бих нарекла това поле с макове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар