Додето сме млади, додето сме хубави,
обичта покрай нас все кръжи и кръжи ...
Очите ни срещат погледи влюбени,
ушите ни слушат мили лъжи -
и ний разцъфтяваме като горди кринове,
къпани от ласкави дъждове,
галени от ветрове копринени,
блеснали в лъч мигновен...
Но когато очите ми избелеят
и по ръцете избият кафяви петна,
когато косата ми със снега се слее
и стана просто стара жена -
от всички, които са ме любили,
край мен ще остане само един:
и за него аз ще съм винаги хубава,
неотделима, както преди.
Той ще милва ръката ми, стара и грозна,
ще ме води полека с усмивка добра ...
Затова сега мисля със нежност за този,
с когото ще се състаря.
Станка Пенчева
На Кръстопът, за Кръстопът
Преди 2 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар