вторник, 4 март 2014 г.

Оплачи се на арменския поп..




Има едни работодатели, които сигурно са преродени робовладелци ,   свикнали да имат роби - безмълвни, безропотни  роби, да разполагат с цялото им време, с безплатния им труд, с телата  им дори.
В тоя си живот  са префинени, усмихнати,  минават дори за симпатични, може дори да са милосърдни, но в душата си са останали същите робовладелци  -  жестоки, пресметливи , мнителни и ненаситни.
Вече вярвам в прераждането.
Изстискват ти  уменията, възможностите, силите до капка, искат да разполагат с цялото ти свободно време, звънят ти по всяко време, плащат ти колкото да те залъжат  и  те гледат невинно, и ти се усмихват любезно. И никога не са виновни за нищо.
Ако са мъже, непременно ще поискат и сексуално да те заробят,  докато не се появи  следващата жертва. Някои жени са приели  това и са получили начален старт в кариерата  или в заплатата си.
Въпрос на принципи , морал, възпитание.
Има и друг вариант – гледат с ледено безразличие и презрение -   ти си плебея,  а аз – богоизбраният.
Не вярвам робовладелците  в древността да са били толкова много и да са се преродили във  всички работодатели, но… има достатъчно.
У нас има един популярен израз – като не ти харесва, оплачи се на арменския поп, т.е. прегърни безнадежността.
и какъв е изхода – или да си си сам тосподар
или  на улицата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар