Оплачи се на арменския поп..

Има едни работодатели, които сигурно са преродени робовладелци ,   свикнали да имат роби - безмълвни, безропотни  роби, да разполагат с цялото им време, с безплатния им труд, с телата  им дори.

В тоя си живот  са префинени, усмихнати,  минават дори за симпатични, може дори да са милосърдни, но в душата си са останали същите робовладелци  -  жестоки, пресметливи , мнителни и ненаситни.

Вече вярвам в прераждането.

Изстискват ти  уменията, възможностите, силите до капка, искат да разполагат с цялото ти свободно време, звънят ти по всяко време, плащат ти колкото да те залъжат  и  те гледат невинно, и ти се усмихват любезно. И никога не са виновни за нищо.

Ако са мъже, непременно ще поискат и сексуално да те заробят,  докато не се появи  следващата жертва. Някои жени са приели  това и са получили начален старт в кариерата  или в заплатата си.

Въпрос на принципи , морал, възпитание.

Има и друг вариант – гледат с ледено безразличие и презрение -   ти си плебея,  а аз – богоизбраният.

Не вярвам робовладелците  в древността да са били толкова много и всички да са се преродили в работодатели, но… има достатъчно.

У нас има един популярен израз – като не ти харесва, оплачи се на арменския поп, т.е. прегърни безнадежността.

и какъв е изхода – или да си си сам тосподар

или  на улицата.