неделя, 5 септември 2010 г.

Лятото....ми прилича на жена

Лятото дойде рано тази година, преди астрономичното време.
Приличаше на млада девойка, чиято напъпила женственост изгаря кръвта й и бърза да опита от всичко забранено.
Дойде, като любимата дъщеря на годината, натоварена с толкова очаквания - за безметежност, ваканция, море, планини, за приключения, за предизвикателства в топлите летни нощи.
После лятото стана топло и задъхано, горещо и напористо като очаквана, красива жена със златни от узрялата пшеница, коси, сини от планинските езера, очи, с развята дреха от пъстри летни цветя.
Тези които реагираха бързо, се насладиха на лятото с пълна сила.
В началото приятно ни стопли, като влюбена жена, после опали с горещите си лъчи, накара кръвта ни да се разбушува и превърна нощите ни в неспокойни часове.
Някои успяха да покрият представите си за лятото, други – не.
После се разсърди, заля ни с дъждове като порой от сълзи на обидена жена. После размисли и пак ни стопли, че и прегря. Протегна ръце над морето и го превърна в топъл чай.
И така два месеца се люшкаше в променливи настроения, като капризна жена, свикнала на внимание от всички посоки.
И по-рано от астрономическото време реши, че е време да си ходи като отрезвяла от любовта, жена. Започна да изстива – сутрин и вечер.
През деня ни дарява още с топлина, но това не е оная топлина от лятото.

И май ще си отиде така бързо, както дойде.

А във въздуха витае есента – не по-малко красивата сестра на лятото, ласкава и спокойна, даряваща покой и красота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар