Кученцето се роди в един панелен блок. След него се родиха още две кученца. Стопанинът ги погледна и в следващата минута съдбата им бе предопределена. Остави ги при майка им докато навършат 35 дни и една вечер ги изнесе и остави на различни места из квартала.
Майка им,
красивата Сара, беше изчезнала в парка, докато я разхождаше
веднъж и се бяха появили тези смешни кученца. Нито можеше да ги продаде, нито
да ги подари, нито да ги остави с майка им. Нямаше избор.
Кученцето се
озова на една полянка до един голям блок, според неговите представи. Беше само,
уплашено, гладно и трепереше от студ. То жално заскимтя – плачеше по своя си
кучешки начин и не спираше.
В това време
Мила стоеше в стаята си, с изглед към същата тази полянка и гледаше телевизия.
Тя чу
кученцето да скимти, отначало не му обърна внимание, но когато то не спря
жалния си лай, излезе да види какво става. – Какво си мъничко, сладко, кой те е
оставил? Загубило ли се? – говореше му тя и го галеше. – Потрай малко, сега ще
се върна.
За миг
кученцето отново остана само и пак заскимтя. Мила бързо се появи с пластмасова
паничка с мляко и старо одеяло. Кученцето изпи млякото и приятна топлинка
се разнесе по малкото му телце. Мила го зави като бебе в одеялото,
продължавайки да го гали и кученцето заспа успокоено. Засънува топлото тяло на
майка си и нежния й език.
Сънувай
кученце, утре ще се събудиш и ще разбереш колко са жестоки хората към едно
бездомно същество.
Но историята
може да има и друг край, нали?
На сутринта
едно момче отиваше на училище и видя малкото кученце. Беше се отвило и
трепереше в студената есенна утрин, а и отново беше гладно. Момчето имаше добро
сърце и чиста душа. Взе кученцето, бегом се изкатери до 4-я етаж, звънна и когато
майка му отвори каза - Мамо, това е Малчо. Нали обеща, че ще ми вземеш куче –
ето аз си намерих сам. - Дай му мляко, че сега бързам, ще закъснея за първия
час.
Майка му пое
Малчо, нахрани го, постла му в кухнята и то бързо заспа.
После
доброто дете се върна от училище, прегърна своя нов приятел и така се роди
чудесното им приятелство, което щеше да продължи дълги години.
Ти кой
вариант избра?
Няма коментари:
Публикуване на коментар