Разпети петък
Бях първи курс студентка, когато една колежка ме заведе в църквата “Покров Богородичен“ зад хотел Родина на Разпети петък. Провряхме се под масата в църквата и най-общо казано, повтаряхме каквото правят другите, защото като 90 процента от хората, не знаехме как да се държим в църквата.
После излязохме на двора.
Там едни гаменчета, търсещи си забавление, носеха змия, жива и се опитаха да ми я сложат на врата.
Аз изпитвам ужас от змии, мишки, плъхове, жаби и всякакви такива животни и само дето не се свлякох на земята.
Запомнила съм тоя ден. С неприятно усещане. Смирена влязох, а не ми прости ли...що ли? Какво ли искаше да ми каже?
От тогава всяка година на Разпети петък ми се случва нещо неприятно – не трагично или необратимо, но запомнящо се лошо.
Нямам обяснение.
Светли Великденски празници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар