Имахме куче Бърси

Дъщеря ми беше малка,  когото видяла във вестника, че от еди кой си телефон подаряват немска овчарка на 40 дни. И се обадила. И ние с баща й, какво да правим – качихме се на колата и отидохме на определената среща на паметника Левски.

Кученцето си имаше вече име – Барс. Взехме го и го отнесохме в къщи.

Нямахме и представа от кучета, породи, възпитание, храна, ваксини и прочие, но човек се учи.

На следващана сутрин коридора бе осеян с бомбички от кученцето. Нощта мина неспокойно, то плачеше и няколко пъти ставахме да го наглеждаме, но твърдо решихме да не спи при нас, а в кухнята, където му приготвихме легло.

Да вметна, че наскоро се бяхме прибрали от Германия и бяхме донесли от там берберски мокет с дълъг косъм, от чиста вълна в бежов цвят, в който краката потъват.  Боядисахме стените, застелихме  мокета в хола, така му се радвах, но кратко трая радостта ми. Кученцето първо се изпишка, после си свърши на няколко места работата и мокета стана на петна. После почна да го дъвче и раздърпва в края.

Ние си обичахме нашето кученце, наричахме го  Бърси. Ветеринарят му постави ваксина и изказа съмнение в твърденията ни, че е немска овчарка, но не му повярвахме.

Бърси растеше и колкото и да растеше,  ушите му не се дигаха,  оставаха клюмнали. Примирихме се, че не е немска овчарка, майка му ще да е била изпусната някъде от поглед. Така и не съм сигурна каква порода беше. Беше красиво куче, с дълга козина, бежово-кафяво-черна, симпатична муцунка и кротки, топли очи, разхождащите  се  в парка го харесваха и му се радваха.

Беше толкова любвеовилен, не можехме да му се нарадваме. Толкова любвеовилен, че мъжът от една възрастна двойка в парка понечи да му се порадва и Бърси скочи с кални лапи върху светлото  му яке, което ни докара разправия с жена му. Неудобно.

Колкото растеше, по-голям ставаше сексуалния му апетит. На другия край на парка да имаше разгонена, той я усещаше и хукваше и...няма прибиране после. Другите кучета подушат разгонената, повъртят се, пък тръгнат – нашият не. Върти се, умилква й се, нещо й приказва  и пак разправии със стопанина на разгоненото куче.  Когото му се усмихнеше късмета, трябваше да го чакаме да свърши, че да повтори и то ставаше тъмно в парка и се чудех как ще се прибера, ако аз бях дежурна по разходка. Веднъж се прибра с раздрана муцуна, беше се бил с друг мъжки заради разгонена кучка. Най-често го извеждаше мъжът ми, всъщност  той му позволяваше най-много волности и най-много храна.

Умно куче беше. Понякога го пускахме да излезе сам, той се поразходи около блока и се качи и легне на постелката пред вратата и чака да му отворим.

Стоеше сам в къщи, докато бяхме на работа. Не лаеше  и не виеше като съседското куче, просто пазеше дома ни.

Първата година, когато тръгнахме за морето, го качихме в колата на задната седалка и му отворихме прозореца да му влиза свеж въздух, беше горещо. По едно време поглеждаме, той скочил през прозореца и стои на шосето, добре че нямаше коли в този момент. Да си изкараш ъкъла.

А на плажа си беше жива атракция. Само да влезе някой от нас в морето и той идваше да ни спасява – захапва те леко за китката и те влачи навън към  брега. Хората се събираха да го гледат. Трябваше да го залъгваме, за да можем да поплуваме спокойно, но той винаги усещаше и лаеше, докато не излезем от водата.  Успокояваше  се, когато сме пред очите му, на пясъка.  Сутрин рано  бягаше по плажа и веднъж дигна крак на хавлията на една ранобудна немкиня, добре че тя го прие с усмивка.

Много обичаше да си ляга в мен, когато седна да гледам телевизия, но стана голям - 30 кг  и тежеше вече.

В Южния парк има много кърлежи и бях станала спец по вадене на кърлежи, които не се повлияваха от противопаразитните каишки. След всяка разходка влизаше първо в банята да му измием лапите, изтръскваше се  и лягаше на своето място.

Много си го обичахме нашия Бърси, но си отиде рано, на 11 години.  От сърдечен проблем каза ветеринарният доктор. Един ден на стълбите ни погледна някак особено, с обич  за последно и затвори очи. Погребахме го в Южния парк под една голяма ела.

Дъщеря ми пак иска да  вземем  куче.