събота, 18 ноември 2017 г.

Рожденният ден на Хермина

Г-жа Хеми имаше рожден ден.
Навършваше 69 години.
Името й бе Хермина, но всички я наричаха Хеми.
Беше мила жена, с изящен вкус, подвижна и слабичка, с добро сърце и благородна душа и остаряваше красиво, доколкото може да е красиво остаряването.

 Като се замисля, добрите и благородни хора остаряват красиво.

Беше приготвила крехко телешко по ирландска рецепта и бадемова торта „Агнеса“. Тортата знаеше от майка си и беше любима на цялото семейство. Сега покрай добре подредената маса бяха насядали сина и дъщерята с половинките си и внуците. Хапваха вкусно, телешкото се топеше просто, отпиваха от виното и сега идваше ред на тортата и кафето.

-Ома, аз ще нарежа тортата – предложи внучката й Кристина. – Добре, мила и я поднеси после – съгласи се Хеми.
Кристина и Алекс дадоха на всеки торта, донесоха каната с кафе и чаши и седнаха край масата. Имаше и от френския ликьор Арманяк, останал малко в шишето.
Хеми беше щастлива. Най-хубавите й моменти бяха свързани със семейството и децата и сега топло чувство се разливаше в душата й.
Кога стана на толкова години – догодина навършвам 70, кога се изтърколиха годините…Все едно вчера беше на 20 години.
-Ома, ти била ли си влюбена – попита Кристина изневиделица. Темата за любовта я вълнуваше силно, влизаше в пубертета. Алекс само присмехулно я погледна.
-Да, мила, и аз съм била влюбена някога.
Преди 50 години... Спомените я връхлетяха. Първият мъж в живота й – боже, как го обичаше! Беше станала прозрачна от любов и мислеше, че всеки срещнат чете в сърцето й. Какви нощи бяха, бурни и неспокойни, кратки като миг и после дългия ден до следващата нощ. Дишах чрез любовта, мислеше си Хеми, не виждах нищо друго освен него, не се интересувах от нищо друго, освен от него. И после дойде отрезвяването .. и раздялата.
След няколко години Хеми се омъжи, обичаше съпруга си,той вече беше покойник, но не беше онова усещане за летене. Беше спокойна обич, равна, предвидима – по-скоро приятелство.

После разбра, че и той се оженил и имал дъщеричка. Никога повече не го срещна.
На 27-година след раздялата с любовта, случайно се припозна в него на улицата и сърцето й лудо заби. – Нима още го обичам – помисли си тогава - ама че съм луда жена.

Днес всичко беше минало, спокойно анализираше нещата и се питаше имало ли е начин развръзката да е друга. И всеки път си отговаряше – не, не е било възможно.

-Ома, къде си? Не ме ли чуваш? – Кристина отстояваше правото си на внимание от страна на баба й.
В това време телефонът звънна. Дъщеря й вдигна. – Мамо, някакъв човек иска да ти честити рожденния ден, не се представи.
Хеми взе слушалката. – Моля, да? – Аз съм, Хеми - отговори гласът отсреща и тя го позна веднага.
– Искаш ли да се срещнем, да поговорим, аз останах сам в живота – съпругата ми почина. Ти си първия човек, на когото се обаждам.
В главата й запрепускаха мисли като диви коне, а в душата й се запреплитаха противоположни чувства.
- Добре, да се видим – отговори тя.
До утре.

Рожденният ден свърши.

А утре? Какво й носеше утре...

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
...............
За старата любов - докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Робърт Бърнс

Няма коментари:

Публикуване на коментар