петък, 9 юли 2010 г.

Само кладата липсва

Разпни го – реве тълпата. Като буйна река е, не можеш да я спреш, а ако й застанеш на пътя ще те отнесе. Гърми реката от злоба, от ненавист, от омраза, от подигравки, от завист, от всичко черно, което е изтекло от човешките души в нея.
Ние българите не обичаме институциите си, не обичаме съда, не обичаме тия които ни управляват – нищо, че преди това сме ги избрали. Много са ни лъгали. Критикуваме, мразим, подиграваме се. Не обичаме и полицията, а преди това милицията. Само че срещу ръжен не се рита... 45 години са ни приучавали на тоя постулат.
Малкото хора на митинги го доказват.
И всичко черно набъбна, порасна, доби чудовищни размери и се изля върху един певец. Той отнесе всичко.
Омразата вероятно не беше насочена точно срещу него, а срещу всичко, което ни пречи, което не можем да преодолеем, което ни дразни всекидневно, срещу собственото ни безсилие, сивото ни ежедневие, а всичко това се трупа в душите ни и в един момент изригва.
По неподходящ начин и чрез неподходящ човек.
Все пак Веселин Маринов пее добре, от сърце, раздава се на сцената, радва хората.
Преди време подобна злост се изля към певеца Красимир Аврамов, а по-преди и към Лили Иванова.
Понякога си мисля, че някой дърпа конците на тълпата и направлява изблика на човешката омраза. По-добре към един химн, към един певец, поет и композитор, отколкото някъде другаде.
Аз не харесвам химна на МВР, но не харесвам и начина. Твърде средновековно ми звучи. Само кладата липсва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар