Малчо

Кученцето се роди в един панелен блок. След него се родиха още две кученца. Стопанинът ги погледна и в следващата минута съдбата им бе предопределена. Остави ги при майка им докато навършат 35 дни и една вечер ги изнесе и остави на различни места из квартала.

Майка им, красивата Сара,  беше изчезнала в парка, докато я разхождаше веднъж и се бяха появили тези смешни кученца. Нито можеше да ги продаде, нито да ги подари, нито да ги остави с майка им. Нямаше избор.

Кученцето се озова на една полянка до един голям блок, според неговите представи. Беше само, уплашено, гладно и трепереше от студ. То жално заскимтя – плачеше по своя си кучешки начин и не спираше.

В това време Мила стоеше в стаята си, с изглед към същата тази полянка и гледаше телевизия.

Тя чу кученцето да скимти, отначало не му обърна внимание, но когато то не спря жалния си лай, излезе да види какво става. – Какво си мъничко, сладко, кой те е оставил? Загубило ли се? – говореше му тя и го галеше. – Потрай малко, сега ще се върна.

За миг кученцето отново остана само и пак заскимтя. Мила бързо се появи с пластмасова паничка с мляко и  старо одеяло. Кученцето изпи млякото и приятна топлинка се разнесе по малкото му телце. Мила го зави като бебе в одеялото, продължавайки да го гали и кученцето заспа успокоено. Засънува топлото тяло на майка си и нежния й език.

Сънувай кученце, утре ще се събудиш и ще разбереш колко са жестоки хората към едно бездомно същество.

Но историята може да има и друг край, нали?

На сутринта едно момче отиваше на училище и видя малкото кученце. Беше се отвило и трепереше в студената есенна утрин, а и отново беше гладно. Момчето имаше добро сърце и чиста душа. Взе кученцето, бегом се изкатери до 4-я етаж, звънна и когато майка му отвори каза - Мамо, това е Малчо. Нали обеща, че ще ми вземеш куче – ето аз си намерих сам. - Дай му мляко, че сега бързам, ще закъснея за първия час.

Майка му пое Малчо, нахрани го, постла му в кухнята и то бързо заспа.

После доброто дете се върна от училище, прегърна своя нов приятел и така се роди чудесното им приятелство, което щеше да продължи дълги години.

Ти кой вариант избра?